morskisgovor.com  
За нас | Форум | Контакти | Новини
 

 

Историята на Рибарското селище


Резултат с изображение за Рибарско селище

 

През далечната 1972 г държавата и община Бургас решават да построят лесовозен кей, на който да се разтоварва дървения материал от Коми АССР. За беда на терена определен за това се намираше лодкостоянката на града. Властите съвсем безапелационно разпоредиха изгонването на рибарските лодки и започнаха насипни работи. На протестите на рибарите беше отговорено, че ще им бъде изградена нова лодкостоянка. Поради голямата отдалеченост ще им бъде построено и рибарско селище.

Изпълнението на обещанията се ограничиха до изкопаване на два канала в блатото, където и сега се намира селището. Лодки и рибари бяха натикани там и мъките за тях започнаха. Като начало- липса на транспорт. Първият автобус тръгваше в пет сутринта, когато вече трябваше да си на мястото за риболов. После кондукторите не допускаха тубите с гориво в колите. Следваше преход от два километра пеш понякога в дъжд и сняг. Задължителни гранични проверки и излизаш в морето, когато трябваше вече да си се върнал. Липсата на вода и ток направо влудяваше рибарите. За най-малък ремонт - 15 км до града и още толкова обратно. И то когато притежанието на велосипед от тях беше лукс.

Някои се отказаха, но стотици останаха вярвайки все още на ръководителите на града. Започнаха кражби на мрежи инструменти даже цели двигатели. Липсата на помещения за съхранение на инвентар (сухи дрехи и възможност за преобличане) не се оказа решаваща. Бяха останали хора, които наистина обичаха морето! Чакаха обещаното рибарско селище, но започнаха да си правят заслони от ламарини и каквото им попадне под ръка. Даже морето ги подкрепяше и им подаряваше по някоя греда или дъска. Затова и първата улица която се оформи се казва"Консервна".

 Огромното разочарование дойде по-късно. На терена определен за селище ОСО изтегли голям кораб и го превърна в хотел. След десет годишно чакане хората разбраха, че никой не мисли за тях и обещанията на властите няма да бъдат изпълнени. Запретнаха ръкави и за месеци сами се водоснабдиха и електрифицираха. След това започнаха да никнат и рибарските хижички. Селището заживя свой живот. Създаде се сдружение „Морски сговор", на което една от основните цели бе да го узакони.

Обещанията, особено предизборните, през последните 22 години бяха прекрасни. По настояване на сдружението при управлението на предишния кмет успяхме да постигнем подробен устройствен план. Но забележете за цели три мандата!!! При настоящия имаме вече общ устройствен план и селищно образувание. Независимо от всичко багерите продължават събарянето. Това се случва на фона на строителна амнистия приета миналата година от народното събрание. Узаконява се цялото незаконно строителство особено по селата, където в огромната си част то е такова. Узаконяват се незаконни балкони с тяхното остъкляване. Изобщо узаконява се всичко само не и нашето рибарско селище. Възниква подозрението че понеже сме заобиколени от ваканционни селища на техните собственици им трябва нашата стоянка.

По време на освобождението 1878 г Бургас е с население от 2000 души. С изключение на неколцина чиновници, търговци и военни всички се препитават от риболов и претоварване на гемии. Сега техните приемници нямат никакви права и поминъка им ще бъде унищожен. Това ни кара да завиждаме на американските индианци. На тях са им оставили не само резервати, но и са им осигурили бъдеще!!! Завиждаме и на циганите! Ще им узаконят „Баталова воденица". Лошото е, че  искаме да си останем БЪЛГАРИ! Помогнете ни!

 

Истинските истории на бургаските рибари от "Ченгенето" гледаме на „София филм фест"- 2015

понеделник, 23 февруари 2015
Публикувано от: Анелия Казакова

Има една особена порода бургазлии, по своему дълбоко тъжни, друг път опиянени от щастие, бохеми по дух, свободолюбиви и непринудени, болезнено откровени. Хора на честта и на дадената дума. Зад овехтелите дрехи, грубостта и напуканите им лица и ръце, се крият разтърсващи спомени - спомени за любов, приятелство, загуби и победи  - някои ги определят, като чешити. Те се определят, като рибари...

Истинските истории  на общността в рибарското селище "Ченгене скеле" разказват  проф. Георги Дюлгеров - художествен консултант, сценаристът  - Георги Ингилизов  и Христо Димитров - Хиндо, оператор и режисьор в 53 - минутната лента  "Знаеш ли, бедни ми рибарю".

Филмът бе представен  на 15 септември, 2014 година в КЦ "Морско казино". Част от бюджета на продукцията е осигурен от Община Бургас по програмата за съфинансиране на културни проекти. Партньори в реализирането на проекта са още Пристанище Бургас и Черноморски институт -Бургас. През март лентата ще заема своето достойно място, като част от селекцията на XIX издание на "София филм фест" - 2015 година.

Във време, когато масовата публика копнее за помпозно-лъскавите холивудски прожекции в големите кино салони на Търговските центрове, тримата автори-  проф. Георги Дюлгеров, Георги Ингилизов и Христо Димитров потъват в историите на рибарите от  "Ченгене скеле". Нужни са им само малката  преносима камера и старата рибарска лодка на Христо Димитров. Снимките продължават четири месеца, първоначалната идея е филмът да е 30 минутен, но в последствие любопитните истории за автентичния начин на живот и нрав на обитателите на местността, намираща се на 15 минути път с кола от Бургас се монтират в натуралистично-документален филм, с  продължителност един час.

Вижте филма:

 




 

 

 


Цветовете на рибарското селище


Само на 16 км. от Бургас се намира едно странно селище, което едновременно изненадва, очарова и отблъсква. Изненадва защото е малко популярно даже почти неизвестно за хората извън Бургас. Очарова защото място, на което има море, рибарски лодки и много цветове няма как да не пленява сърцето.

Ribarsko selishte BurgasВходната табела на Рибарско селище Бургас Ribarsko selishte BurgasРибарско селище Бургас Рибарско селище БургасРибарско селище Бургас

Отблъсква защото рибарските къщи или по-скоро бараки са построени от вторични суровини и отпадъци, стари фургони, ръждясали ламарини и прокъсани платнища и винили. Точно това обаче му създава странен колорит. Хаотичната смесица на цветове и форми те обърква.

Ribarsko selishte BurgasРибарско селище Бургас Рибарско селище Бургас - Ченгене СкелеЧенегене Скеле край БургасРибарско селище Бургас

От една страна ти става тъжно за немотията, в която очевидно живеят рибарите, а от друга страна си казваш, че такова местенце можеше да е много по-китно, подредено и красиво и да бъде превърнато в интересна и колоритна туристическа атракция.

Рибарско селище БургасРибарско селище Бургас - Ченгене СкелеЧенгене Скеле край Бургас

До рибарско селище Бургас /известно на бургазлии още като Ченгене скеле/ се стига за около 20 минути с кола от центъра на Бургас.Отбивката се намира на около един километър преди разклона за парк Росенец по пътя за Созопол.

Всъщност селището представлява два канала на двете страни на които, са разположени около стотина къщи.

Ribarsko selishte BurgasРибарско селище Бургас разположено на два канала Рибарско селище БургасРибарско селище БургасРибарско селище Бургас

Още един ред къщи е разположен на самия бряг на морето откривайки прекрасна панорамна гледка към Бургас.

Ribarsko selishte BurgasРибарско селище Бургас

В центъра на селището, на 10-тина метра след входната табела е разположен и клуб-ресторант "Морски сговор". Всъщност това е едно малко капанче, в което предлагат прясна риба и рибена чорба приготвени по оригинални рибарски рецепти. Има и скара разбира се, но  да отидеш на такова място и да си поръчаш свинска вратна пържола ми се струва кощунство .

Клуб ресторант Клуб ресторант Клуб ресторант

Местенцето е много добро предложение за лежерен уикенд обяд или вечерно бягство от града през лятото.

Материалът е подготвен от iskamdaletya.com в партньорство с Burgas City Info Guide.

 

 

Как рибарите изпържиха рибата? Морските вълци от Ченгене скеле край Бургас залагат на идеи с опит



Как рибарите изпържиха рибата? Морските вълци от Ченгене скеле край Бургас залагат на идеи с опит

Димитър Янчев- Брадата просвети премиера Бойко Борисов и кмета на Бургас Димитър Николов за тънкостите на рибарлъка


18 Ноември 2017, Събота Източник: Труд

Премиерът Бойко Борисов също гостува на рибарите. Лови предимно попчета. Когато дойде му дават въдици от своите.

Криза за кадри удря и рибарлъка. „Няма кой да ни наследи", клатят глави бургаските риболовци от селището Ченгене скеле. Само преди броени дни те създадоха МИРГ- нова рибарска група, в която се обединяват рибари от Бургас, Камено, селищата край езерата на морския град - Димчево и Тръстиково, за да кандидатстват по европейска програма и да усвоят средства.

Морските вълци от Ченгене скеле обаче категорично заявиха, че техните проекти няма да са за лодки, двигатели и мрежи, а за по- добра инфраструктура- пътища, градинки и паркинги. Риболовците искат да станат туристически обект, подобно на остров Света Анастасия. Накратко: селището да стане нещо като музей и посетителите от България и чужбина да видят на живо животът им в хижите, живописните канали, които ги опасват и по които лодките стигат до морето.

Така, те, морските вълци, ще влязат в нова роля, но пък тъжна- нямат млади наследници, които да ги оставят да работят в музея и да грабнат въдици и мрежи, да запърпорят с лодките в морето и да ги радват с добра слука.

Така например единственият майстор- плетач на мрежи в селището е Сталин Илиев. Той е готов да даде без пари майсторлъка си на някой младок.


Живописният вход на рибарското селище указва, че всичко далеч от морето е провинция.

Вече никой не плете мрежи, купуват ги готови, обаче рибари без плетач на мрежи, са като ято без водач. Има си там много тайни - колко да е голямо „окото" на мрежата, за каква риба да се пригоди. И още тайни за скърпването, съединяването и използването им през всеки сезон.

На бой отиват само старците

„Общо взето сме като във филма „На бой отиват само старците", обобщават в Ченгенето. Наскоро измислиха имена на улиците си- повечето ги кръстиха на ветрове: „Мелтем", „Лонгоз", „Сироко", но една си остана „Консервна". Тогава рибарите коментираха, че името не е избрано случайно, защото и те са като героите на Стайнбек- „обрулени от съдбата".

Наистина, всеки рибар тук е една неповторима история. Бай Янко-Попчето е един от хората, с когото може да се запознаеш. Врял и кипял в занаята. Има няколко лодки. Първата от тях кръстил „Попче", откъдето идва и пракорът му.

Димитър Янчев-Брадата е друг колоритен морски вълк, стар далянджия. Той често казва, че и даляните трябва да станат туристически атракции, защото вече са рядкост тези, които работят, както е било преди. Удоволствие е да се слушат разказите му за едновремешния риболов, когато всички дружно са влизали със специални лодки да гонят пасажите паламуд.

По мнението на всички обаче, рибата не е като едно време. Променила е пътя си и я няма никаква. Както „Труд" писа, в архивите се пази един стар рибарски дневник. В него може да се проследи риболова през 1938- 1940- та година. Тогава предците им са вадели в мрежите си най- много „чирозъ". Така са наричали черноморската скумрия. С този улов са се препитавали. Сега черноморската скумрия я няма. И не само нея.

Няма да гоня Михаля

Тази година беше бедна и откъм паламуд. Защото, след като миналия сезон паламудът буквално препълваше касите и лодките а- ха, да потънат от тежестта им, докато излязат на брега, тази имаше слука тук-таме.
Затова рибарите в Ченгенето са решили да стават туристическа атракция. за да може в „празните" години, да се занимават с нещо ново и така да се каже да изпържат рибата. С други думи, като не пълни мрежите им, те пък хич няма да я търсят. Та дано се умножи и идния сезон да ги зарадва.

Намерението им е да потегнат, боядисат и приведат в атрактивен вид рибарските си къщи. Да опънат отпред мрежите. Да лъснат лодките и да зачакат не рибата, а туристите в култовата си кръчма „Морски сговор". То всеки да разкаже по една история, дето си ги нижат всяка вечер - достатъчно е.


Живописният вход на рибарското селище указва, че всичко далеч от морето е провинция.

Познават се с Летисия Каста

Всички са преживели морски бури, на много от тях лодките са търпели корабокрушения. Дори някои са участвали и във филм- не като актьори, а като статисти. Бившият кмет на селото Стоян Сербеза разказваше приживе, че е возил в лодката си актрисата Летисия Каста. И това е самата истина. Станало е по време, когато на остров „Света Анастасия" се снимаше филма на Камен Калев „Островът" /през 2011- та година/.
Туристите ще гледат хижите, гемиите, мрежите, ще хапват рибена чорба в кръчмата „Морски сговор", а който поиска - ще може да се качи в нечия лодка и да излезе на риболов с опитен морски вълк. За целта обаче са нужни хубави, а не кални както сега улици и задължително, паркинг. Това е идея на общината и на кмета на Бургас отпреди няколко години и наближава тя да бъде успешно реализирана.

Много смешки, но и много шубе в историите на Ченгенето

За любопитните истории, които ще слушат жадните туристически уши - те край нямат. Например как една година /преди много години/, неколцина кръстили лодките си на пищна мома, дошла в селището да помага на този или онзи, и да им готви. Или как през една люта зима, седели в хижите си и видели навън десетина пеликана. Приели ги, нахранили ги, но един от пеликаните- Гошо, бил много влюбчив и непрекъснато ходел при жената на един от рибарите. Явно, харесал я. Рибарят отначало се шегувал с тази случка, но ако сега някой му я припомни, ставал от масата и сърдито напускал.

Следваща история: понякога ловят...рибешки глави. Самата истина. Ловят примерно чернокоп на чепаре. Обаче най-големият хищник, леферът, изяжда чернокопа и като извадят въдиците само рибешки глави висят страшно по тях.

Много смешки, обаче когато преди няколко години ги удари голямото наводнение, та ги откъсна от света, голямо шубе беше, доверява един от рибарите, пожелавайки анонимност. Тогава кметът Николов лично ходи да им помага. Много се направи. Разчистиха река Отманлийска, асфалтираха нов, хубав път до селището.
Обаче дълго време след това, щом завалял дъжд и всички хуквали към колите си. Натъпквали се вътре и се придвижвали до високото на хълма. Там, на сигурно, стояли по цяла нощ, докато не спре да вали. Дали и до ден днешен е така, не е ясно.

Няма да си признаят, пък и ако ги питаш, ще вземат да се разсърдят и да станат от масата. Тънкообидни са.

 

 

Община Бургас планира изграждане на етнографски комплекс в рибарско селище Ченгене скеле

28/06/2016
stock.evgenidinev.com

Кандидатурата на Регионален исторически музей Бургас и Община Бургас „Плетене на рибарски такъми - таляни, мрежи и винтери: хилядолетен занаят от Бургаския залив" бе отличена на церемония за вписване на нови елементи в Националната листа на елементите на нематериалното културно наследство, състояла се в Галерия „Средец" на Министерството на културата.

Организациите, предложили кандидатурите и поемащи ангажимента, свързан с тяхното съхраняване и популяризиране, бяха удостоени от Вежди Рашидов  с голямото отличие на Министерството на културата „Златен век" - печат на цар Симеон Велики. Бургаската кандидатура бе представлявана от Димитър Янчев - председател на сдружение „Морски сговор" от рибарско селище Ченгене скеле, част от което е предложеният носител на традиционния занаят - Сталин Илиев.
Финалът на Националната кампания „Живи човешки съкровища - България" - етап 2016 г. дойде след решение на експертна комисия, оглавявана от проф. Димитрина Кауфман. На 17.06.2016 г. комисията прегледа всички подадени 41 кандидатури и излъчи предложение за нови 10 елемента, които да бъдат утвърдeни от министъра на културата и вписани в Националната листа на нематериалното културно наследство.
Кандидатурата „Плетене на рибарски такъми - таляни, мрежи и винтери: хилядолетен занаят от Бургаския залив" е сред номинациите, които ще бъдат предложени за включване в Световната листа на ЮНЕСКО. Националната представителна листа до момента е била попълвана 4 пъти - през 2008, 2010, 2012 и 2014 г., а това е втората кандидатура на РИМ Бургас, която успява да достигне до международния етап. През 2008 г. нестинарството заслужено бе обявено за световно нематериално културно наследство и влезе в списъка на ЮНЕСКО.
Регионален исторически музей - Бургас избра за своя кандидатура точно тази характерна дейност на местното население, тъй като занаятът „плетене на рибарски такъми" е на отмиране в традиционният си вид. Археологически находки - куки за плетене и тежести за мрежи, намерени на н.Форос край кв. Крайморие, свидетелстват, че той е бил практикуван в Бургаския залив още от дълбока древност. Община Бургас има амбицията да подпомогне съхранението на този занаят чрез изграждане на етнографски комплекс в р.с. Ченгене скеле, където живите носители на традицията ще могат да я демонстрират и предават на новите поколения.

burgas.utre.bg

 

 

 

 

 



 

Този сайт се израбoти
с любезната подкрепа на
преводаческа агенция "Нов Век"
© morskisgovor.com 2018
Всички права запазени
изработка: bgwebdesign.org