morskisgovor.com  
За нас | Форум | Контакти | Новини
 

Рибарско селище

През далечната 1972 г държавата и община Бургас решават да построят лесовозен кей, на който да се разтоварва дървения материал от Коми АССР. За беда на терена определен за това се намираше лодкостоянката на града. Властите съвсем безапелационно разпоредиха изгонването на рибарските лодки и започнаха насипни работи. На протестите на рибарите беше отговорено, че ще им бъде изградена нова лодкостоянка. Поради голямата отдалеченост ще им бъде построено и рибарско селище. Изпълнението на обещанията се ограничиха до изкопаване на два канала в блатото, където и сега се намира селището. Лодки и рибари бяха натикани там и мъките за тях започнаха. Като начало- липса на транспорт. Първият автобус тръгваше в пет сутринта, когато вече трябваше да си на мястото за риболов. После кондукторите не допускаха тубите с гориво в колите. Следваше преход от два километра пеш понякога в дъжд и сняг. Задължителни гранични проверки и излизаш в морето, когато трябваше вече да си се върнал. Липсата на вода и ток направо влудяваше рибарите. За най-малък ремонт - 15 км до града и още толкова обратно. И то когато притежанието на велосипед от тях беше лукс. Някои се отказаха, но стотици останаха вярвайки все още на ръководителите на града. Започнаха кражби на мрежи инструменти даже цели двигатели. Липсата на помещения за съхранение на инвентар (сухи дрехи и възможност за преобличане) не се оказа решаваща. Бяха останали хора, които наистина обичаха морето! Чакаха обещаното рибарско селище, но започнаха да си правят заслони от ламарини и каквото им попадне под ръка. Даже морето ги подкрепяше и им подаряваше по някоя греда или дъска. Затова и първата улица която се оформи се казва”Консервна”. Огромното разочарование дойде по-късно. На терена определен за селище ОСО изтегли голям кораб и го превърна в хотел. След десет годишно чакане хората разбраха, че никой не мисли за тях и обещанията на властите няма да бъдат изпълнени. Запретнаха ръкави и за месеци сами се водоснабдиха и електрифицираха. След това започнаха да никнат и рибарските хижички. Селището заживя свой живот. Създаде се сдружение „Морски сговор”, на което една от основните цели бе да го узакони. Обещанията, особено предизборните, през последните 22 години бяха прекрасни. По настояване на сдружението при управлението на предишния кмет успяхме да постигнем подробен устройствен план. Но забележете за цели три мандата!!! При настоящия имаме вече общ устройствен план и селищно образувание. Независимо от всичко багерите продължават събарянето. Това се случва на фона на строителна амнистия приета миналата година от народното събрание. Узаконява се цялото незаконно строителство особено по селата, където в огромната си част то е такова. Узаконяват се незаконни балкони с тяхното остъкляване. Изобщо узаконява се всичко само не и нашето рибарско селище. Възниква подозрението че понеже сме заобиколени от ваканционни селища на техните собственици им трябва нашата стоянка.

По време на освобождението 1878 г Бургас е с население от 2000 души. С изключение на неколцина чиновници, търговци и военни всички се препитават от риболов и претоварване на гемии. Сега техните приемници нямат никакви права и поминъка им ще бъде унищожен. Това ни кара да завиждаме на американските индианци. На тях са им оставили не само резервати, но и са им осигурили бъдеще!!! Завиждаме и на циганите! Ще им узаконят „Баталова воденица”. Лошото е, че искаме да си останем БЪЛГАРИ! Помогнете ни!

Този сайт се израбoти
с любезната подкрепа на
преводаческа агенция "Нов Век"
© morskisgovor.com 2017
Всички права запазени
изработка: bgwebdesign.org