morskisgovor.com  
За нас | Форум | Контакти | Новини
 

 

Историята на Рибарското селище


Резултат с изображение за Рибарско селище

 

През далечната 1972 г държавата и община Бургас решават да построят лесовозен кей, на който да се разтоварва дървения материал от Коми АССР. За беда на терена определен за това се намираше лодкостоянката на града. Властите съвсем безапелационно разпоредиха изгонването на рибарските лодки и започнаха насипни работи. На протестите на рибарите беше отговорено, че ще им бъде изградена нова лодкостоянка. Поради голямата отдалеченост ще им бъде построено и рибарско селище.

Изпълнението на обещанията се ограничиха до изкопаване на два канала в блатото, където и сега се намира селището. Лодки и рибари бяха натикани там и мъките за тях започнаха. Като начало- липса на транспорт. Първият автобус тръгваше в пет сутринта, когато вече трябваше да си на мястото за риболов. После кондукторите не допускаха тубите с гориво в колите. Следваше преход от два километра пеш понякога в дъжд и сняг. Задължителни гранични проверки и излизаш в морето, когато трябваше вече да си се върнал. Липсата на вода и ток направо влудяваше рибарите. За най-малък ремонт - 15 км до града и още толкова обратно. И то когато притежанието на велосипед от тях беше лукс.

Някои се отказаха, но стотици останаха вярвайки все още на ръководителите на града. Започнаха кражби на мрежи инструменти даже цели двигатели. Липсата на помещения за съхранение на инвентар (сухи дрехи и възможност за преобличане) не се оказа решаваща. Бяха останали хора, които наистина обичаха морето! Чакаха обещаното рибарско селище, но започнаха да си правят заслони от ламарини и каквото им попадне под ръка. Даже морето ги подкрепяше и им подаряваше по някоя греда или дъска. Затова и първата улица която се оформи се казва"Консервна".

 Огромното разочарование дойде по-късно. На терена определен за селище ОСО изтегли голям кораб и го превърна в хотел. След десет годишно чакане хората разбраха, че никой не мисли за тях и обещанията на властите няма да бъдат изпълнени. Запретнаха ръкави и за месеци сами се водоснабдиха и електрифицираха. След това започнаха да никнат и рибарските хижички. Селището заживя свой живот. Създаде се сдружение „Морски сговор", на което една от основните цели бе да го узакони.

Обещанията, особено предизборните, през последните 22 години бяха прекрасни. По настояване на сдружението при управлението на предишния кмет успяхме да постигнем подробен устройствен план. Но забележете за цели три мандата!!! При настоящия имаме вече общ устройствен план и селищно образувание. Независимо от всичко багерите продължават събарянето. Това се случва на фона на строителна амнистия приета миналата година от народното събрание. Узаконява се цялото незаконно строителство особено по селата, където в огромната си част то е такова. Узаконяват се незаконни балкони с тяхното остъкляване. Изобщо узаконява се всичко само не и нашето рибарско селище. Възниква подозрението че понеже сме заобиколени от ваканционни селища на техните собственици им трябва нашата стоянка.

По време на освобождението 1878 г Бургас е с население от 2000 души. С изключение на неколцина чиновници, търговци и военни всички се препитават от риболов и претоварване на гемии. Сега техните приемници нямат никакви права и поминъка им ще бъде унищожен. Това ни кара да завиждаме на американските индианци. На тях са им оставили не само резервати, но и са им осигурили бъдеще!!! Завиждаме и на циганите! Ще им узаконят „Баталова воденица". Лошото е, че  искаме да си останем БЪЛГАРИ! Помогнете ни!

 

Ченгене скеле

 

Ченгене скеле

Рибарският залив
  • Ченгене скеле, срещано и като Цингене скела, е защитена местност източно от Бургас , а също така и включва малък залив в южната част на Бургаския залив край Българското Черноморие .

    Край залива са разположени бургаският квартал Крайморие (на западния бряг), нефтеното пристанище Росенец (на североизточния бряг) и рибарското селище Ченгене скеле (на югоизточния бряг).

    Местността се простира на 160 хектара и обхваща както част от едноименния залив Ченгене скеле , така и част от землището на бургаския квартал Крайморие и на село Маринка.
  • Местността се простира на 160 хектара и обхваща както част от едноименния залив Ченгене скеле , така и част от землището на бургаския квартал Крайморие и на село Маринка.

Името е наследено от селището Чингане искелеси (също Цингене скела) намирало се в залива през османско време, и което се превежда на български като цигански пристан. Другото име на залива Цигански залив е превод на турското име, който не се е наложил.

Името на селището му е дадено, защото през османско време в този район се е населявал предимно от цигани. Най-старите сведения за селището са от около 1784 г., когато е от определено като град. Докато селището се е появявало и разширявало предимно през зимата, през 1900-те години в залива е изградена карантинната станция на Бургас, малко пристанище, няколко хана и странноприемници.

Местността е включена в списъка със защитените местности през 1995 година. Обявена е като защитена местност с цел опазване на естествени местообитания на защитени и редки видове птици включени в Червената книга на България и списъка на застрашените видове в Европа.

Срещат се плътни тръстикови масиви с преобладаване на обикновена тръстика, теснолистен папур и езерен камъш. В залива са установени 180 вида птици, от които 52 са включени в Червената книга на България. Мястото е от огромно значение като местообитание на малък корморан и блестящ ибис. На това място няколко пъти е бил наблюдаван световно застрашеният и рядък тънкоклюн свирец.

 

Истинските истории на бургаските рибари от "Ченгенето" гледаме на „София филм фест"- 2015

понеделник, 23 февруари 2015
Публикувано от: Анелия Казакова

Има една особена порода бургазлии, по своему дълбоко тъжни, друг път опиянени от щастие, бохеми по дух, свободолюбиви и непринудени, болезнено откровени. Хора на честта и на дадената дума. Зад овехтелите дрехи, грубостта и напуканите им лица и ръце, се крият разтърсващи спомени - спомени за любов, приятелство, загуби и победи  - някои ги определят, като чешити. Те се определят, като рибари...

Истинските истории  на общността в рибарското селище "Ченгене скеле" разказват  проф. Георги Дюлгеров - художествен консултант, сценаристът  - Георги Ингилизов  и Христо Димитров - Хиндо, оператор и режисьор в 53 - минутната лента  "Знаеш ли, бедни ми рибарю".

Филмът бе представен  на 15 септември, 2014 година в КЦ "Морско казино". Част от бюджета на продукцията е осигурен от Община Бургас по програмата за съфинансиране на културни проекти. Партньори в реализирането на проекта са още Пристанище Бургас и Черноморски институт -Бургас. През март лентата ще заема своето достойно място, като част от селекцията на XIX издание на "София филм фест" - 2015 година.

Във време, когато масовата публика копнее за помпозно-лъскавите холивудски прожекции в големите кино салони на Търговските центрове, тримата автори-  проф. Георги Дюлгеров, Георги Ингилизов и Христо Димитров потъват в историите на рибарите от  "Ченгене скеле". Нужни са им само малката  преносима камера и старата рибарска лодка на Христо Димитров. Снимките продължават четири месеца, първоначалната идея е филмът да е 30 минутен, но в последствие любопитните истории за автентичния начин на живот и нрав на обитателите на местността, намираща се на 15 минути път с кола от Бургас се монтират в натуралистично-документален филм, с  продължителност един час.

Вижте филма:

 




 

 

 


Цветовете на рибарското селище


Само на 16 км. от Бургас се намира едно странно селище, което едновременно изненадва, очарова и отблъсква. Изненадва защото е малко популярно даже почти неизвестно за хората извън Бургас. Очарова защото място, на което има море, рибарски лодки и много цветове няма как да не пленява сърцето.

Ribarsko selishte BurgasВходната табела на Рибарско селище Бургас Ribarsko selishte BurgasРибарско селище Бургас Рибарско селище БургасРибарско селище Бургас

 

Отблъсква защото рибарските къщи или по-скоро бараки са построени от вторични суровини и отпадъци, стари фургони, ръждясали ламарини и прокъсани платнища и винили. Точно това обаче му създава странен колорит. Хаотичната смесица на цветове и форми те обърква.

 

Рибарско селище Бургас

Ribarsko selishte Burgas

 

Ченегене Скеле край Бургас

Рибарско селище Бургас

Рибарско селище Бургас - Ченгене Скеле

 

От една страна ти става тъжно за немотията, в която очевидно живеят рибарите, а от друга страна си казваш, че такова местенце можеше да е много по-китно, подредено и красиво и да бъде превърнато в интересна и колоритна туристическа атракция.

 

Рибарско селище Бургас

Рибарско селище Бургас - Ченгене Скеле

Ченгене Скеле край Бургас

До рибарско селище Бургас /известно на бургазлии още като Ченгене скеле/ се стига за около 20 минути с кола от центъра на Бургас.Отбивката се намира на около един километър преди разклона за парк Росенец по пътя за Созопол.

Всъщност селището представлява два канала на двете страни на които, са разположени около стотина къщи.

Ribarsko selishte Burgas

Рибарско селище Бургас разположено на два канала

Рибарско селище Бургас

Рибарско селище Бургас

Рибарско селище Бургас

Още един ред къщи е разположен на самия бряг на морето откривайки прекрасна панорамна гледка към Бургас.

Рибарско селище Бургас

Ribarsko selishte Burgas

 

В центъра на селището, на 10-тина метра след входната табела е разположен и клуб-ресторант "Морски сговор". Всъщност това е едно малко капанче, в което предлагат прясна риба и рибена чорба приготвени по оригинални рибарски рецепти. Има и скара разбира се, но  да отидеш на такова място и да си поръчаш свинска вратна пържола ми се струва кощунство .

Клуб ресторант

Клуб ресторант

Клуб ресторант

Местенцето е много добро предложение за лежерен уикенд обяд или вечерно бягство от града през лятото.

Материалът е подготвен от iskamdaletya.com в партньорство с Burgas City Info Guide.

 

 

Как рибарите изпържиха рибата? Морските вълци от Ченгене скеле край Бургас залагат на идеи с опит



Как рибарите изпържиха рибата? Морските вълци от Ченгене скеле край Бургас залагат на идеи с опит

Димитър Янчев- Брадата просвети премиера Бойко Борисов и кмета на Бургас Димитър Николов за тънкостите на рибарлъка


18 Ноември 2017, Събота Източник: Труд

Премиерът Бойко Борисов също гостува на рибарите. Лови предимно попчета. Когато дойде му дават въдици от своите.

Криза за кадри удря и рибарлъка. „Няма кой да ни наследи", клатят глави бургаските риболовци от селището Ченгене скеле. Само преди броени дни те създадоха МИРГ- нова рибарска група, в която се обединяват рибари от Бургас, Камено, селищата край езерата на морския град - Димчево и Тръстиково, за да кандидатстват по европейска програма и да усвоят средства.

Морските вълци от Ченгене скеле обаче категорично заявиха, че техните проекти няма да са за лодки, двигатели и мрежи, а за по- добра инфраструктура- пътища, градинки и паркинги. Риболовците искат да станат туристически обект, подобно на остров Света Анастасия. Накратко: селището да стане нещо като музей и посетителите от България и чужбина да видят на живо животът им в хижите, живописните канали, които ги опасват и по които лодките стигат до морето.

Така, те, морските вълци, ще влязат в нова роля, но пък тъжна- нямат млади наследници, които да ги оставят да работят в музея и да грабнат въдици и мрежи, да запърпорят с лодките в морето и да ги радват с добра слука.

Така например единственият майстор- плетач на мрежи в селището е Сталин Илиев. Той е готов да даде без пари майсторлъка си на някой младок.


Живописният вход на рибарското селище указва, че всичко далеч от морето е провинция.

Вече никой не плете мрежи, купуват ги готови, обаче рибари без плетач на мрежи, са като ято без водач. Има си там много тайни - колко да е голямо „окото" на мрежата, за каква риба да се пригоди. И още тайни за скърпването, съединяването и използването им през всеки сезон.

На бой отиват само старците

„Общо взето сме като във филма „На бой отиват само старците", обобщават в Ченгенето. Наскоро измислиха имена на улиците си- повечето ги кръстиха на ветрове: „Мелтем", „Лонгоз", „Сироко", но една си остана „Консервна". Тогава рибарите коментираха, че името не е избрано случайно, защото и те са като героите на Стайнбек- „обрулени от съдбата".

Наистина, всеки рибар тук е една неповторима история. Бай Янко-Попчето е един от хората, с когото може да се запознаеш. Врял и кипял в занаята. Има няколко лодки. Първата от тях кръстил „Попче", откъдето идва и пракорът му.

Димитър Янчев-Брадата е друг колоритен морски вълк, стар далянджия. Той често казва, че и даляните трябва да станат туристически атракции, защото вече са рядкост тези, които работят, както е било преди. Удоволствие е да се слушат разказите му за едновремешния риболов, когато всички дружно са влизали със специални лодки да гонят пасажите паламуд.

По мнението на всички обаче, рибата не е като едно време. Променила е пътя си и я няма никаква. Както „Труд" писа, в архивите се пази един стар рибарски дневник. В него може да се проследи риболова през 1938- 1940- та година. Тогава предците им са вадели в мрежите си най- много „чирозъ". Така са наричали черноморската скумрия. С този улов са се препитавали. Сега черноморската скумрия я няма. И не само нея.

Няма да гоня Михаля

Тази година беше бедна и откъм паламуд. Защото, след като миналия сезон паламудът буквално препълваше касите и лодките а- ха, да потънат от тежестта им, докато излязат на брега, тази имаше слука тук-таме.
Затова рибарите в Ченгенето са решили да стават туристическа атракция. за да може в „празните" години, да се занимават с нещо ново и така да се каже да изпържат рибата. С други думи, като не пълни мрежите им, те пък хич няма да я търсят. Та дано се умножи и идния сезон да ги зарадва.

Намерението им е да потегнат, боядисат и приведат в атрактивен вид рибарските си къщи. Да опънат отпред мрежите. Да лъснат лодките и да зачакат не рибата, а туристите в култовата си кръчма „Морски сговор". То всеки да разкаже по една история, дето си ги нижат всяка вечер - достатъчно е.


Живописният вход на рибарското селище указва, че всичко далеч от морето е провинция.

Познават се с Летисия Каста

Всички са преживели морски бури, на много от тях лодките са търпели корабокрушения. Дори някои са участвали и във филм- не като актьори, а като статисти. Бившият кмет на селото Стоян Сербеза разказваше приживе, че е возил в лодката си актрисата Летисия Каста. И това е самата истина. Станало е по време, когато на остров „Света Анастасия" се снимаше филма на Камен Калев „Островът" /през 2011- та година/.
Туристите ще гледат хижите, гемиите, мрежите, ще хапват рибена чорба в кръчмата „Морски сговор", а който поиска - ще може да се качи в нечия лодка и да излезе на риболов с опитен морски вълк. За целта обаче са нужни хубави, а не кални както сега улици и задължително, паркинг. Това е идея на общината и на кмета на Бургас отпреди няколко години и наближава тя да бъде успешно реализирана.

Много смешки, но и много шубе в историите на Ченгенето

За любопитните истории, които ще слушат жадните туристически уши - те край нямат. Например как една година /преди много години/, неколцина кръстили лодките си на пищна мома, дошла в селището да помага на този или онзи, и да им готви. Или как през една люта зима, седели в хижите си и видели навън десетина пеликана. Приели ги, нахранили ги, но един от пеликаните- Гошо, бил много влюбчив и непрекъснато ходел при жената на един от рибарите. Явно, харесал я. Рибарят отначало се шегувал с тази случка, но ако сега някой му я припомни, ставал от масата и сърдито напускал.

Следваща история: понякога ловят...рибешки глави. Самата истина. Ловят примерно чернокоп на чепаре. Обаче най-големият хищник, леферът, изяжда чернокопа и като извадят въдиците само рибешки глави висят страшно по тях.

Много смешки, обаче когато преди няколко години ги удари голямото наводнение, та ги откъсна от света, голямо шубе беше, доверява един от рибарите, пожелавайки анонимност. Тогава кметът Николов лично ходи да им помага. Много се направи. Разчистиха река Отманлийска, асфалтираха нов, хубав път до селището.
Обаче дълго време след това, щом завалял дъжд и всички хуквали към колите си. Натъпквали се вътре и се придвижвали до високото на хълма. Там, на сигурно, стояли по цяла нощ, докато не спре да вали. Дали и до ден днешен е така, не е ясно.

Няма да си признаят, пък и ако ги питаш, ще вземат да се разсърдят и да станат от масата. Тънкообидни са.

 

 

Община Бургас планира изграждане на етнографски комплекс в рибарско селище Ченгене скеле

28/06/2016

stock.evgenidinev.com

Кандидатурата на Регионален исторически музей Бургас и Община Бургас „Плетене на рибарски такъми - таляни, мрежи и винтери: хилядолетен занаят от Бургаския залив" бе отличена на церемония за вписване на нови елементи в Националната листа на елементите на нематериалното културно наследство, състояла се в Галерия „Средец" на Министерството на културата.

Организациите, предложили кандидатурите и поемащи ангажимента, свързан с тяхното съхраняване и популяризиране, бяха удостоени от Вежди Рашидов  с голямото отличие на Министерството на културата „Златен век" - печат на цар Симеон Велики. Бургаската кандидатура бе представлявана от Димитър Янчев - председател на сдружение „Морски сговор" от рибарско селище Ченгене скеле, част от което е предложеният носител на традиционния занаят - Сталин Илиев.
Финалът на Националната кампания „Живи човешки съкровища - България" - етап 2016 г. дойде след решение на експертна комисия, оглавявана от проф. Димитрина Кауфман. На 17.06.2016 г. комисията прегледа всички подадени 41 кандидатури и излъчи предложение за нови 10 елемента, които да бъдат утвърдeни от министъра на културата и вписани в Националната листа на нематериалното културно наследство.
Кандидатурата „Плетене на рибарски такъми - таляни, мрежи и винтери: хилядолетен занаят от Бургаския залив" е сред номинациите, които ще бъдат предложени за включване в Световната листа на ЮНЕСКО. Националната представителна листа до момента е била попълвана 4 пъти - през 2008, 2010, 2012 и 2014 г., а това е втората кандидатура на РИМ Бургас, която успява да достигне до международния етап. През 2008 г. нестинарството заслужено бе обявено за световно нематериално културно наследство и влезе в списъка на ЮНЕСКО.
Регионален исторически музей - Бургас избра за своя кандидатура точно тази характерна дейност на местното население, тъй като занаятът „плетене на рибарски такъми" е на отмиране в традиционният си вид. Археологически находки - куки за плетене и тежести за мрежи, намерени на н.Форос край кв. Крайморие, свидетелстват, че той е бил практикуван в Бургаския залив още от дълбока древност. Община Бургас има амбицията да подпомогне съхранението на този занаят чрез изграждане на етнографски комплекс в р.с. Ченгене скеле, където живите носители на традицията ще могат да я демонстрират и предават на новите поколения.

burgas.utre.bg

 

 

Ченгене скеле - мястото, което пази духа на старите рибари


  • Автор Александра Петрова
  • ЛЕГЕНДИ

 

Medium ch3

 

За рибарското селище Ченгене скеле може да се говори много. Животът тук сякаш е изваден от днешното време и пренася в друга реалност. Реалност, която е провокирала не един снимачен екип да създаде документален филм за това място. А интересът през годините не стихва, дори напротив. Със съдбата на Ченгенето (както го наричат местните) вече са ангажирани хора на изкуството, общественици, политици, министри и всевъзможни институции.

И всички са единодушни, че това самобитно кътче, простиращо се на 46 декара земя, трябва да бъде запазено, защото то носи още жив духа на някогашния Бургас и е съхранило традициите на един отмиращ вече занаят - рибарството. Но не онова с модерните добре оборудвани кораби, а другото - което изправя човека срещу морето.

Някои наричат Ченгене скеле „държава в държавата", тъй като тук животът тече по свои правила и закони. Селището си няма медицински пункт, няма асфалтирани улици, нито улично осветление, но си има кмет - неформален, има „шериф", който следи за реда и спокойствието, има и параклис

незаконен според светската власт,

но осветен

от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий.

Всеки, който е посетил рибарското селище, неминуемо е усетил гостоприемството на местните хора. Тук никой не си тръгва ненахранен и ненапоен, никой няма да остане и без подслон, ако замръкне. Това са неписаните закони, по които се живее в Ченгенето.

Свикнали да се справят с всякакви трудности и предизвикателства - и на природата, и на държавната бюрокрация - местните хора са образували такава задружна общност, каквато се среща рядко в наши дни. А причината за това се крие почти половин век назад - тогава, когато рибарското селище е започнало да се образува.

Ето каква е историята, разказана от местните рибари. През далечната 1972 г. държавата решава да направи разширение на Бургаското пристанище. В тази връзка Манол Бонев - председател на Бургаския градски народен съвет (длъжност, която по-късно се преобразува в кмет - бел. ред.), издава заповед лодките на рибарите да бъдат преместени в местността Ченгене скеле (превод от турски - цигански пристан). „Така ние бяхме изпратени на 15 километра от Бургас. А лодките, които не бяха преместени, останаха затрупани на кея", спомня си Димитър Янчев, председател на рибарското сдружение „Морски сговор" и неформален кмет на Ченгене скеле.

След като рибарите са „изгонени" от Бургаското пристанище, наета фирма построява вълнолом и изкопава два канала за лодките им, а после държавата забравя за тях.

„Попаднахме на

абсолютно диво място - нито път, нито ток, нито вода

Нямахме и транспорт, а коли притежаваха малко хора, дори велосипедите тогава бяха лукс. Първият автобус, който спираше сравнително близо до местността - на около два километра, тръгваше в 5 ч. сутринта от Бургас, когато лодките вече трябваше да са в морето. Не липсваха и скандали с кондукторките, защото не ни позволяваха да качваме в обществения транспорт тубите с горивото за лодките", спомнят си старите рибари.

Така в стремежа си да оцелеят, те започват да облагородяват мястото с подръчни материали. Първоначално се правят заслони от дърва и изхвърлени на брега ламарини. Затова и първата улица, която се обособява в рибарското селище, е кръстена „Консервна" - като символ на материалите, „дарени" от морето.

Постепенно рибарите започват да търсят начини за електрифициране на мястото и прокарват водопровод с питейна вода от най-близкото село - Ясна Поляна.

„След като разбрахме, че държавата няма да направи обещаното рибарско селище, всеки започна да се спасява кой както може. Аз очаквах, че много от хората ще се откажат, защото условията бяха наистина лоши, но не се случи така. Напротив, станахме по-задружни и започнахме да си помагаме в изграждането на къщички, колиби, бараки. Опитвахме се да имаме някакви елементарни удобства", споделя неформалният кмет.

През 90-те години политици им обещават да узаконят нелегалните домове. Но през 2005 г. багерите влизат в селището и изравняват със земята няколко къщи. За кратко време собствениците на всички постройки в Ченгенето са поканени за доброволно премахване. Но дори и това не отчайва местните хора. Те се амбицират да водят борбата докрай и успяват да „запалят" със своята кауза известни поети, актьори и художници от Бургас. Сред най-големите приятели на рибарското селище са певицата Тони Димитрова, композиторът Стефан Диомов, журналистът Петко Бочаров и много други.

Благодарение на настоятелните действия на рибарите Община Бургас изготвя Подробен устройствен план и Общ устройствен план на местността, които вече са влезли в сила. По инициатива на местните жители Ченгене скеле получава и статут на селищно образувание.

„Община Бургас не се е отказала от идеята да облагороди и развие рибарското селище Ченгене скеле, така че то да се превърне в приветливо място за посетителите и уютно място за живот на местните рибари", коментира кметът на Бургас Димитър Николов.

И макар рибарите в Ченгенето да отбелязват Никулден по стар стил (на 19 декември), всеки 6 декември - когато е и официалният празник на Бургас, те са поздравявани и посещавани от местната власт, от известни личности и граждани, които искат да се докоснат до магията на рибарството.

 

 

Рибарят и неговата "Магарица"

Само на 16 километра от Бургас има едно прекрасно и невъзможно място

Ева Костовa


Голям съм риболовчия, казва хлапето на малкото кейче. Хваща рибка, после я гледа почти страхливо и моли: някой да ми извади това нещо. Наоколо дядо му стяга лодката за истинския риболов, който засега през август е позабавен, затова и сутрин не се чува, както през другото време, пърпоренето на различните по калибър, възраст, марка, цвят и имена лодки. А и много от старите рибари по канала вече ги няма, отидоха си един по един от тази къща и от тази, сочи един от рибарите.
Само на 16 километра от Бургас има едно чудесно и невъзможно селище - рибарското. Тук всеки е построил своето кътче, къде от ламарини, къде от тухла или разнокалибрени плоскости, някои са по-солидни, обагрени са в различни разцветки,  повечето са потънали като че ли в самия канал, други, малко по-навътре от него, имат тераски и градинки с цветя, някой и друг домат, плодни дръвчета, зеленина. Селището се е разраснало, въпреки, че за да има някой тук място, трябва да притежава лодка, да е с лиценз и умения да я управлява. Според общото мнение обаче това не винаги се спазва. Тясното пространство между двата канала вече е изпълнено от над петстотинте постройки и много от къщите бяха започнали да никнат, където не ги сееш, по брега. На единия канал някога за нула време бяха построени къщи-палати, тогава местните рибари кръстиха мястото Богатово. В гората край морето от другата страна също имаше богатски къщи, но и от двете страни постройките бяха съборени до основи въз основа на едно решение на съответните власти. Сега стърчат само останките им като бели петна сред зелените дървета на Странджа.
На това място постоянно живеят стотина човека, но през лятото броят на жителите набъбва неимоверно - идват туристи, роднини, деца и внуци, приятели. Тази година на плажчето, с размерите на престилка, се чуваше и испанска реч - майка и баща българи, които живеят в Мадрид, си говореха на български, детето обаче говори на испански и с баба си.

 

В затишието преди големия риболов в местната кръчма, пардон клуб, "Морски сговор" между постоянни и приходящи цари наистина сговор. Някои пият от мъка, други от радост, трети - още от сутринта. Нищо не остава скрито-покрито, но рибарите са друг чешит хора и не говорят с външните за събратята си, премълчават неудобните ситуации, сакън някой да не каже нещо лошо за селището и неговите обитатели. Заедно са се борили и с последиците на голямото наводнение преди време в селището, което погълна и къщи, и лодки, отнесе част от спомените на тези, които са тук още от началото.   

 

Елена сигурно е единствената жена капитан - сама с лодката си ходи на риболов. Научила е занаята от баща си, през нощта води лодката, през деня запасва престилката в "Морски сговор". Според достоверни източници през активния риболовен сезон и при добра слука бургаските рибари ловят карагьоз, лефер, сафрид, паламуд, турук, калкан, чернокоп, попчета, зарган, бяла риба, цаца, по-рядко барбун, змиорка, морска лястовица, чига и есетра. Последните големи пасажи от черноморска скумрия край българските брегове са регистрирани до Резово през 1967 г., припомнят по-паметливите.
Рибарските истории нямат чет - за ей толкова големи риби, за езика на делфините, нашепванията на русалките, безчет жени по пристанищата и най-доброто питие за душата... Така, на приливи и отливи, върви животът в селището, където вятър и водорасли се оплитат в рибарските мрежи на този тъй тежък и все пак почти свободен живот сред бургаски вечери и изгреви, несковани в рамките на скучното всекидневие.
След повече от 40 години проблемът със статута на рибарското селище "Ченгене скеле" край Бургас най-после е решен, похвали се преди време кметът на Бургас. По думите му този крайбрежен район "ще се превърне в атрактивна дестинация, където посетителите ще могат да усетят неповторимата атмосфера и колорита на рибарското селище. Идеята е порутените постройки, където местните потомствени рибари прибират улова и мрежите си, да бъдат заменени от автентични рибарски хижи. Ще се запази и легендарната местна кръчма, където могат да бъдат чути невероятни рибарски истории."

 

Плановете за реконструкция предвиждат и изграждането на обслужващи постройки и съоръжения, които да отговарят на европейските изисквания, допълва кметът. Тук влизат и заведение за хранене с минимум 50 места, сгради за охрана, паркинги. И още - етнографски рибарски комплекс, възраждане на занаятите около рибарлъка, заведение с автентични рибарски ястия и т.н.
Всичко това, оплетено с "европейските изисквания" обаче, навява мисълта, че от досегашното автентично селище няма да остане много. То сто на сто ще изгуби първичната си същност, онази романтика, която е смесица от носталгия, млади години, загърбване на показността и изтъкване на богатство, кастово разделение, солидарност и толерантност на хора, обветрени от бурите и несгодите на морето, което още ги храни. Защото това място може да е атракция за приходящите сега и за бъдещите туристи, но то е светая светих за истинските рибари, горди посвоему мъже, които не могат без своето море. Затова е по-добре да се помисли как да се запази колоритът на това място, без да се изтрива всичко онова, което го прави неповторимо. Сигурно и за това рибарите таят страх за бъдещето на селището, за това да не бъдат съборени техните, макар и бедни, стрехи над главите. Обещания, че проблемът за техния дом на това място ще бъде решен, вече има в изобилие. До това лято бурята ги е отминала, но пък и тези, които милеят за едно от малките останали колоритни кътчета по Южното Черноморие, вече не са толкова много. Като Владо, който беше един от главните герои във филм за "Ченгене скеле", отишъл си преди година. Първо потънала лодката му, а капитанът далечно плаване, пуснал котва тук като един от първите заселници на "Ченгене скеле", я последвал скоро след това. Може пък старите рибари да бъдат заместени от деца и внуци. Стига те и този поминък да останат на родна земя...  

 

 

Този сайт се израбoти
с любезната подкрепа на
преводаческа агенция "Нов Век"
© morskisgovor.com 2018
Всички права запазени
изработка: bgwebdesign.org